Зъбни имплантати - Методи на имплантиране
-
Методи на имедиатно имплантиране - веднага след изваждане на зъби, се поставят импланти.
Методи на открито имплантиране - след имплантацията, импланта или части от него преминават през лигавицата и се виждат.
Методи на покрито имплантиране - след имплантацията, импланта остава скрит, “погребан” под лигавицата и не се вижда.
За имедиатно /непосредствено/ имплантирaне - говорим когато имплант се поставя веднага след изваждането на зъб. Възможно е веднага върху него да се постави коронката, т.е. Вие идвате със зъб и си отивате със зъб - тогава казваме, че имаме и имедиатно /непосредствено/ протезиране.
Предимства:
-
Цялостно съкращаване времето на лечение.
Липса на резорбтивни и атрофични процеси в костта /максимално запазен обем/.
Недостатъци:
-
Риск от неточно 3D позициониране на импланта при недостатъчен опит на имплантолога.
Периода за изчакване /настъпване на остеоинтеграция/ често се удължава.
За открито имплантиране - трансгингивално /презлигавично/ говорим, когато на мястото на отдавна извадени зъби с помощта на машинен инструмент се прави малък отвор през лигавицата на челюстта и през него се полагат имплантите в костта. Части от имплантите остават видими. Напълно е възможно Вие да излезете от стоматологичния кабинет с коронки върху зъбните импланти или с мостова конструкция и Вашите усещания да бъдат като за собствени зъби.
Предимства:
-
При този метод е необходима само една лека и щадяща оперативна интервенция.
След операцията и в следващите дни няма и следа от оток, болка, неприятни усещания - сякаш нищо не се е случило.
Не се нарушава трофиката на костта.
Недостатъци:
-
Методът е рисков при недостатъчен обем кост. Ако не се направи ламбо костта може да бъде увредена, възможно е Вие никога вече да не може да бъдете лекувани със зъбни импланти.
Необходимо е имплантатната система да позволява приложението на тази методика при минимални рискове за Вас. Малко имплантатни системи позволяват методиката да се ползва, без да се отпрепарира ламбо / без да се оголва костта/. Откритото имплантиране е възможно и чрез ламбо / с оголване на костта/ - тогава изброените предимства отпадат, но за сметка на това е по-сигурно.
За покритото имплантиране - говорим, когато имплантите се покриват с предварително отпрепарираната лигавица и периост /костта се забелва/. Те остават покрити, “погребани” под нея, докато настъпи остеоинтеграцията между имплант и кост. Методиката се практикува при по-сложни клинични ситуации, които за съжаление са по-чести. При тези случаи обема на наличната кост често е по-малък и е необходимо изключително прецизно поставяне на зъбния имплант. За предварителна диагностика се използва КТГ. Необходими са приблизително три месеца за долна челюст и четири за горна, за да завърши процесът на остеоинтеграция /здрава костно-имплантатна връзка/. След този период се пристъпва към разкриване на имплантите чрез втора оперативна интервенция и поставяне на гингиво-оформители /сулкусформери/. След около 10-12 дни те се свалят и се поставят предварително избраните надстройки /абатмъни/ чрез т.н. planing set. Неговото използване е изключително важно, за да се избере най-подходящата надстройка за последващото протезиране. Само качествените, добри, съвременни системи имат такъв planing set. След фиксиране на абатмъните следва взимане на необходимите отпечатъци /мерки/ и изработване на постоянните протезни конструкции в лаборатория. Лечението се финализира с поставянето им върху имплантите в устата на пациента.
Предимства:
-
Прецизност и сигурност по отношение поставяне на имплантите.
Възможност за използване на по-сложни методи на имплантиране.
Недостатъци:
-
Оперативната интервенция е сравнително по-травматична.
Често се случва, след операцията в следващите дни да има оток, болка и неприятни усещания. Те могат да бъдат повлияни чрез предварителна премедикация /вземане на лекарства предписани от денталния лекар/.
Необходимост от втора по-малка по обем операция за разкриване на имплантите.
Съществуват и сложни методи, които ние използваме в нашата практика при липса на достатъчен обем кост. Те са:
-
1. Костно заместителни присадки.
2. Мануален метод на костна експанзия при открито и покрито имплантиране.
3. Пиезо-хирургичен метод на костна експанзия при покрито имплантиране с използване на костно заместителни присадки.
4. Методи на синус лифтинг с и без използване на костно заместителни присадки.
Използването на тези методи разширява показанията за приложение на зъбните импланти в почти всички клинични случаи.
Познанието и прилагането на различни методи от имплантолога може да увеличи възможностите Вие да бъдете лекувани с помощта на дентални имплантати. Много често се налага прилагането на отделни елементи от различни методики. Принципно ние застъпваме тезата, че е необходимо пациентите да бъдат лекувани с най-сигурния и най-малко инвазивен метод. Това не винаги може да стане и преценката каква методика да се използва, е само на денталния лекар в полза на пациента. Това е метод, който ще доведе до:
-
1. най-голям процент вероятност за успех.
2. най-съкратен период за осъществяването на целия лечебен процес.
3. най-лек за пациента следоперативен период.
Необходима е специална апаратура, с която ние разполагаме. Тя дава възможност за обработка на твърди костни структури с три основни предимства:
-
1. не настъпват процеси на некроза в костните структури /загниване на кост/
2. не се поразяват околни меки тъкани
3. дава се възможност за лесно взимане на собствена костнозаместителна присадка
