Уважаеми посетители на www.dentalimplants-bg.com, надявам се, че успяхте да се докоснете до сложната материя и проблеми при протетичната рехабилитация на дъвкателния апарат с помощта на интраосални имплантати.

Първо искам да благодаря на всички, които повериха здравето си в ръцете ми през годините! Искрено се надявам да не съм ги разочаровал.

Както вече се досещате, настана време да говорим за цени и ценообразуване. Много често първият въпрос е: „ Докторе колко струва един имплантат?”
Този въпрос подсказвa непознаване същността на проблема. За да се стигне до тази ситуация, най-малко имате вина вие - хората търсещи помощ за страданието си. За какво всъщност става въпрос? Преди да изложа пред вас своята теза, искам да уточня, че ние се намираме в условията на свободна пазарна икономика, която се стреми да се изравни с европейската. Ние се намираме в условията на либерален пазар на труда, в който цената му непрекъснато се променя и се стреми да догони средноевропейската.
Ценообразуването в медицината и денталната медицина е изключително сложен проблем, защото от една страна ние, лечителите* / под лечител оттук нататък ще разбираме лекар по дентална медицина/ трябва да предоставим качествена медицинска услуга на вас, пациентите, срещу която трябва да получим от вас определено количество пари. Схематично процесът на взаимоотношенията ни може да се представи с три уравнения:

1. Реализирана цена на услуга < реална цена на услуга.
2. Реализирана цена на услуга = реална цена на услуга.
3. Реализирана цена на услуга > реална цена на услуга.

В първото уравнение пациентът би получил услуга под нейната парична себестойност. В първия момент това звучи много радостно – “...виж колко евтино ми излезе”, или „... на мен ми взеха по-малко пари”, или, в най-грубия вариант, „...твоят лечител е голям скъпар, моят е по-евтин”. Замисляйки се, нещата съвсем не стоят така. Направен е компромис някъде в схемата. Големият въпрос е – какъв е компромисът и какви ще са неговите последствия както за пациента така и за лечителя?
Пациентът получава по-ниско качество на съответната услуга, с по-голям риск за проблеми или краен негативен резултат в този момент, а в по далечно бъдеще, получаване на все по-нискокачествени услуги срещу малкото пари, които е заплатил. За лечителя – по-голяма вероятност за провал пред пациента в дадения случай и постепенно предлагане на все по-нискокачествени услуги.

Във второто уравнение пациентът би получил качествена услуга точно равна на нейната парична стойност. На практика това е абсолютно невъзможно. Чисто теоретично, пациентът получава качествена услуга в момента и съмнения за качествени услуги в по-далечно бъдеще, поради липса на пари за реинвестиция в собственото му здраве от страна на лечителя.
За лечителя – успех пред пациента в момента и постепенна невъзможност за предоставяне на качествени услуги в бъдеще, поради липса на пари, необходими за по нататъшното му развитие и квалификация, както и пари необходими за обновяване и развитие на материалната база.

В третото уравнение пациентът би получил качествена услуга и би получавал и в бъдеще качествени и съвременни услуги, защото ще останат пари, които могат да бъдат насочени като реинвестиция в неговото здраве. Лечителят ще има мотивация за собственото си развитие и квалификация, мотивация да ползва все по-нови и съвременни материали, пособия, апарати, технологии, методики. Качествените услуги получени от пациента ще бъдат резултат от правилната инвестиционна политика на лечителя и ще доведат до по-добро качество на живот за пациента.
Надявам се да не съм ви отегчил с тази своя теоретична основа, но за мен тя е безусловно необходима при разглеждане на проблема за ценообразуването.

Сега нека се върнем там, откъдето започнахме – „...Колко струва имплантатът, докторе?”
Имплантатът струва толкова, колкото лекарят по дентална медицина го купува от производителя или от търговеца вносител, заедно с всичките прилежащи към него надстройки, сулкусформери, трансфери, винтчета и какво ли не още, включително и всички необходими хирургични и протетични инструменти. Необходимо е да се припомни, че всички режещи инструменти имат точно определен предел на използваемост, след това трябва да се подменят с нови – както се казва, никой не би искал точно за него да използват тъпи и некачествени инструменти. Тяхната цена също се калкулира в крайната цена на съответното лечение.
В нашата страна се предлагат около 8-10 имплантатни системи. Всички те имат своите предимства и недостатъци. Някои са по-съвършени, по-прецизни с повече възможности, но по-скъпи. Други са по-опростени, с по-малко възможности, но по-евтини. Не е възможно пациентът да се ориентира коя система е най-подходяща за него. Това е работа на лечителя. Колкото повече системи познава, с колкото повече системи работи, толкова по-добре ще лекува своя пациент, използвайки различните качества на различните системи. Трябва да се знае, че в определени клинични ситуации използването на различни имплантатни системи би довело до лечебен резултат, който не може да се получи, ако се използва една имплантатна система.
Всичко останало, което Вие заплащате, са преки и непреки разходи, труд и рискове.
Към преките разходи се включва: наем за кабинет, ток, вода, разходи за консумативи - упойки, игли с конци, марли, стерилни ръкавици и т.н. Хонорари, изплатени на помощния персонал – медицински сестри и др. Много често за извършването на сложни операции се изисква сформиране на екип от двама лечители – тогава себестойността на труда се увеличава. Не бихме могли да си представим една сложна сърдечна операция да се извърши от един-единствен хирург. Там екипът е от 4-8 лечители. Още един фактор – това е методът на лечение. Моята философия е да се използват максимално атравматични методи. Методи, при които постоперативният период е най-лек за пациента. Трудът на лечителя при тях е с най-ниска себестойност, а и финансовите загуби на пациента, поради намалена трудоспособност, са най-малки. Много често обаче се налага например използването на костно заместителни присадки. Към крайната цена трябва да се добави и цената на КЗП, мембрана, щифтове и др. допълнителни консумативи, които предварително се купуват от фирма вносител.
Към непреките разходи се включват всички онези разходи, които лечителят е направил по своето образование до получаване на диплома и непрекъснато продължаваща квалификация след това – пари, дадени за книги, списания, вестници, членства в различни организации, подпомагащи неговата квалификация, посещения на курсове, семинари, симпозиуми и конгреси.
Най-важният момент е как лечителят сам оценява своя труд и доколко успява адекватно да се интегрира в конкретната икономическа ситуация за дадена страна в даден момент. С други думи казано, успява ли да продаде труда си на исканата цена. Ако оценява своя труд и квалификация ниско, няма да има достатъчно пари да се развива, няма да бъде мотивиран. Такъв лечител е лош вариант за вас. Ако иска много пари (както се казва “...можеш много пари да искаш, ама като няма кой да ти ги даде...”), резултатът е ясен, забавя се развитието и квалификацията на лечителя и се предлагат некачествени услуги за потребителя. И двата варианта са еднакво лоши както за пациента, така и за лечителя.

Истината е някъде по средата. Тук ние говорим за качествено лечение на разумни цени. Именно това е нашият стремеж.

За съжаление парите са единственият механизъм, с който лечителя може да регулира бройката на пациентите, които лекува в даден момент. Всички останали механизми имат дискриминативен характер. При ситуация на много на брой пациенти в даден момент и тенденция за увеличаване, рискът да се понижи качеството на труда на лечителя се увеличава поради липса на достатъчно време и умора. Единственият начин да не се допусне понижаване на качеството е той да вдигне цената на труда, вследствие на което ще отпаднат част от пациентите и за всички останали той ще има възможност да предостави качествени медицински услуги. Този механизъм за съжаление няма да се хареса на много хора, но „такъв е животът”. Има само един начин да останем в схемата на живота и доброто здраве - много работа и спестяване на определено количество пари от доходите си, за да не бъдем изненадани в даден момент и да не загубим възможността да бъдем лекувани от лечителя, който сме избрали. Това важи и за самите нас, лечителите, защото в определен момент ние също ставаме пациенти.
Вторият съществен момент е свързан с тъй наречените рискове.
Не съществува лечебен метод, който да дава пълна гаранция за успех при дадено лечение. Поради тази причина думата „гаранция” в биологична система е неприложима. Именно за това във всички болници по света преди да се пристъпи към дадена оперативна интервенция (разбира се, да не е животоспасяваща), пациентът или неговите настойници подписват декларация за информирано съгласие. Тук възниква въпросът за коректността на лечителя. За какво всъщност става дума? Както вече сте прочели, успеваемосттта в зъбопротезната имплантология е 97-98%. Този, който говори, че има в практиката си 100% успех, откровено не казва истината. Съществува риск от неуспех в периода на остеоинтеграцията на имплантата – т.нар. ранна неуспеваемост. Какво се случва в този момент? Възможната най-неприятна ситуация е загубата на доверие между пациент и лечител с всички произтичащи от това последици. Лечителят, ако е взел пари под себестойността на лечението, няма мотивация (дори и да има необходимите познания) да проведе ново имплантатно лечение или класическо протетично лечение, защото започва да работи на загуба. Възниква конфликт. Пациентът търси нов лечител, при който се налага да заплаща отново цялата стойност на лечението – че и по-висока, защото идва от друг, при който вече е претърпял неуспех.
При положение че лечителят е получил адекватно заплащане за своя труд, има необходимите познания и не е нарушено доверието лечител – пациент, е възможно той да опита отново имплантатно лечение или някоя класическа методика, като направи максимални отстъпки в заплащането на труда. Тази постановка според мен е абсолютно коректна и не противоречи на изискванията за морал и етика, не противоречи на Хипократовата клетва. За съжаление отстъпки в преките и непреките разходи не могат да бъдат правени. Тогава от чисто финансова страна лечението на пациента би излязло най-евтино и най-важното – доверието между пациента и лечителя би било запазено.

Колко в крайна сметка струва лечението?

Както сами разбирате, на този въпрос е трудно да се отговори по телефона или да се направи някакъв ценоразпис. Крайната цена зависи от много фактори.
Искрено се надявам да съм ви помогнал във вашата ориентация какво в крайна сметка плащате:

• Имплантати или лечение?
• Протеза или лечение?
• Корони или лечение?
• Брекети или лечение?
• Пломби или лечение?
• Брой зъби, на които е почистен зъбният камък, или лечение?

ПОМИСЛЕТЕ!

Сега може би е по-ясно защо моето мото е:”Ние не завиваме имплантати, ние лекуваме хора”.

Помислете върху факта колко струва дадено лечение в страните от Европейския съюз. Ще откриете колосални разлики. За да бъда точен и обективен, трябва да кажа, че тези разлики се дължат и на повишените непреки разходи на колегите, работещи там. За съжаление, когато нашите непреки разходи се повишат, за да може третото уравнение да бъде изпълнено, всички ние, които предлагаме медицински услуги, ще трябва да качим цените си. Тогава равновесието на прогреса и качеството ще бъде отново възстановено.
Както сами разбирате, основната разлика е в цената на труда между нас, работещите в България, и колегите, работещи в по-напредналите в икономическо отношение страни. Това е въпрос на стандарт. Означава ли това, че трябва да продължаваме да живеем в „каменната ера”? Категорично не! Изводът е, че цените трябва непрекъснато плавно да се покачват до достигане на средноевропейските, за да няма катаклизми както за хората, така и за лечителите.
Помислете върху факта колко много чужденци идват да се лекуват годишно в България и случайно ли е това. Истината е, че тук те намират качествени услуги на по-ниска цена от страните, в които постоянно живеят. Според мен това прехвърляне на пациенти към настоящия момент в България няма да предизвика бързо съществено покачване на цените на денталните услуги като цяло, но в близкото бъдеще ще играе роля в ценообразуването на отделни дентални клиники. Несъмнено в определен момент на част от тези пациенти вече ще им е финансово неизгодно да пътуват и тогава в българските дентални клиники ще се идва единствено заради професионалните качества на лечителите. Както се казва: „Дай, Боже, да доживеем този ден”.
В противовес на всичко казано дотук е възможно да възникне и въпросът – възможно ли е да бъдете лекуван, например с използването на един имплантат за цена около 200 лева? Отговорът е – уви, да !!! Защо ?

1. Съществуват имплантатни системи, създадени през 80-90-те години на миналия век. Състоят се само от един елемент и са изключително опростени. Те не предполагат качествена протетична реставрация и не притежават желаната пародонтална профилактична стойност. Рисковете при тяхното използване са много и най-различни. Тук може да се направи сравнението, все едно да си купите нови зимни гуми за колата, произведени преди 10-15 години. Съвет: Искайте от вашия лечител да ви покаже: А. Сертификат за производство или внос. Б. Фабрично опаковани стерилни имплантати. Всеки имплантат или елемент за него има свой собствен уникален номер. Трябва да се знае, че по принцип колкото по-сложна е една система, колкото по-големи са нейните възможности от хирургична и протетична гледна точка, толкова тя е по-скъпа.
2. Цената на имплантатното лечение може да бъде и силно занижена от чисто субективен характер. Съвсем разбираемо е желанието на колеги, все още непридобили необходимата квалификация, “да се пробват непременно и в този вид лечение”. Тогава те са готови, както се казва, и без пари да работят, особено ако използват евтина и остаряла с времето имплантатна система. Рисковете и за двете страни са големи. Това се отнася особено за по-тежките клинични случаи. Напълно възможно е, вие да сте именно такъв случай и да не можете да направите реална оценка за собственото си състояние и начина по който трябва да бъдете лекуван. Съвет: Искайте от вашия лечител да ви покаже: А. Сертификати за придобити специалности и звания. Б. Сертификати за преминати квалификационни курсове. В. Сертификати за участия в различни мероприятия – конгреси, симпозиуми, конференции.

Настъпи време за заключение. Трудно, защото с малко думи трябва да кажа много неща. Изводът от всичко написано дотук според мен е, че интересите на лечителя и пациента са еднопосочни. Получаване на качествени услуги срещу разумно заплащане за дадения момент и по-високо качество на живот и за двете страни.

Моето послание към вас е:

•Търсете своя лечител!
•Осъществете преглед при него. В края на прегледа спокойно може да го попитате за различните варианти на лечение и колко би струвал всеки един от тях.
•Не забравяйте, че понякога шансът да бъдете лекувани с определени средства и методи е само един!
•Винаги е възможно с по-малко пари, използвайки класически средства и методи на лечение, да се получат качествени лечебни резултати.
•Не се доверявайте на фактора цена, той може да Ви подведе! Интересувайте се какво стои зад вашите пари!
•Когато намерите своя лечител, доверете му се напълно!
•Доверието е в основата на успеха!

Благодаря ви за търпението!

При желание от ваша страна бихте могли да прочетете и статията на д-р Асен Маринов “Пътят към Европа – либерализация цената на труда”, публикувана на страниците на вк. „Стоматологичен свят” ( юни 2005 г.), две години преди присъединяването ни към Европейския съюз.